Дишам, както диша любовта.
Бавно и дълбоко, до забрава.
После дишам без крила.
Дишането най не се забравя.
Ходя както вятър по вода.
В погледите хорски си намирам
всички земни времена.
Вечер в някое се свивам.
Може да ме прибере смъртта.
Само че, не иска.
Че кому съм нужна там, отвъд света?!
И затова живея още...