Публикувано на 18,ІІ,2005
По повод 132 години от обесването
на ВАСИЛ ЛЕВСКИ
В ден като този
светът сивее.
В ден като този
светът немее.
А ние, всичките
пак сме си същите
и както някога
крием се в къщите.
Пак сме тъй дребни,
пак сме тъй жалки
и покрай тебе
пак сме тъй малки.
Пак се предаваме,
пак се продаваме
и нищо свято
не завещаваме.
Твойта Република
докрай разсипахме,
свети идеи
с пепел посипахме.
... Но върху мрамора
стръкче кокиче
със глава сведена
слага момиче.
София, 19.02.1997 год.