Как да признаем, че сгрешихме, Дяконе?
Пътуваме в разнопосочни влакове,
различно виждаме света и не разбираме,
напразно че живеем и умираме.
Че в нас е времето, но в него ли сме ние?
Свободни, в пясъка главите си да крием,
когато власт купуват... И – господство,
понякога по-страшно и от робство!
А юди има... Все ще ни предават.
И питам се, ще проумеем ли тогава –
една бесилка никога не стига,
ако угасне огънят и само дим се вдига.
Бой..Боев, 2015