Неоните възбуждат тъмнината,
родили по мастилените склери
лица от пъстрооки маскаради,
гримирани с усмивки неизменни.
Мечтателят, римувал тишината,
нашепва на смълчаните балкони
молитвата за среща със луната
от влюбения ъгъл на прозорец.
В потоците престорена учтивост
флиртува гръмогласно суетата,
а клоуни с парадна горделивост
жонглират неумело със тъгата.
Очакване в крило на пеперуда,
танцува по контура на стъклото,
а думите на стиховете плуват
в очите му, преливащи от ноти...
И ето - булевардът прелъстява
последните акорди на сълзата -
изплаканата нежност се сношава
с повехналата плът на самотата.
Постелята на мислите завива
мечтателя с надежда овехтяла,
усмивката на маската щастлива
заспива в пукнатото огледало.
А в сънища на шумни маскаради,
захвърлили смирената си сянка,
разголените страсти на мечтата,
пируват сред озъбено пиянство.