Желана си от всички, но си ничия!...
И песен си, и радост си, и клада!
Пред теб светът покорно коленичи,
красива си, и пролетна, и млада!...
Понякога връхлиташ - буря снежна,
виелиците ти затрупват пътя...
Понякога, омайваща и нежна,
на пръсти във съня ни ти пристъпяш...
Понякога ни хвърляш надълбоко,
не даваш време дъх да си поемем...
А друг път пък изстрелваш ни високо -
посока след мечтите си да вземем...
Но винаги безпаметно увличаш
и влюбените ги изпълваш с вяра,
и пръстите им знаково преплиташ,
на тайнството свещено пред олтара!...