автор: daro

Захранваме сирените на пасажери,
машинисти ни подсвирват,
локомотивите изпускат парата...
Мизансцена е чакалня,
ала скоростна целувка фокусира
любовта в интимно ретро сепаре.
Слънчевата ми кокетка
заслепява с лимба на челото и бомбе.

Превъртахме усмивките си –
до хоризонта
и обратно.
И отново, и отново...
Бяхме стари ленти.

Сега сме на перона,
преливаме си виното
очи в очи
и ни е някак опако,
сгушени хастарно...
а той надува свирката
и тръгва.
Тичаме, за да го хванем –
кадъра
разтропосал ни отляво.

И срязва лентата на влака
пухче по стъклото.