автор: rumpel

За какво ми е тая любов?
Отдалече мирише на блато.
Не е рай и не е благослов,
а обяд е - горчив и безплатен.

Тя е цяр - по лъжичка на час
и в небето - раздрано хвърчило,
тих молебен, изречен на глас,
дъжд, прикрил се зад близкото било.

За какво ми е твойта любов?
Тя ми носи най вече провали.
Ствол на голо, без клони дърво,
по бодлите му - сипки заспали.

Само сутрин, в най-сънния час,
аз не питам нощта за какво ли.
Знам, че щом съществува у нас,
тя е песен и вяра, и полет.