автор: gorestled

Тя е като пъстро хвърчило
и трябва и слънце и въздух,
а така, така съм я скрила,
на тъмно, отнела дъха и,

че свободна – обзема я смут.
И измамници ветрове,
във грешни посоки я лутат,
и сама зъзне, сред ледове.

Затова не пускам връвта и.
дори да се впива в плътта ми.
На душата палач съм. Кървя и
ще бъде така, до смъртта ми.

А после? Дано не е сива!
Дано пак е пъстро хвърчило!
И когато нагоре се заизвива,
дано, всичко ми е простила