автор: apostola

Сърцата ни жалят,
че младост отмина.
Тела се смаляват,
очи потъмняват.
Надеждата, Боже,
и тя се спомина.
А младите вече
във нас се съмняват.

И слънце ни жари,
луната ни свети...
А нощем звездите
намигат на живо.
Душите ни, Боже,
душите ни клети
се хранят с красиво,
но пият горчиво.