автор: osi4kata

Нощта е в дълга черна нощница,
прикрила белезите ѝ безбройни,
прилича ми на много други нощи -
бездънни, тихи, неспокойни.
Единственото ѝ око - Луната,
лежи над хълма. Вижда всичко.
Присвито е и гледа под клепача си
на явора през призрачните листи
Нощта мълчи. Чете ми мислите.
Магьосница, надвесена над мене.
Би ме отвела там, където искам,
без нищо във отплата да ми вземе.
Отпускам се между криле на дракон -
на гръб ме мята тази нощ, полита.
Понася ме, прехвърля ме оттатък
и ставам себе си. Прашинка от звездите.

Р.Симова, 2015