автор: minus

В миражната крепост на моята воля
светва странна искрица надежда –
с най-доброто в мене говоря
и назад въобще не поглеждам.
Илюзорна действителност грабва моето тяло
и му вдъхва вълшебна искра –
аз съм най-красивата,
аз съм най-младата,
аз съм тази,
която създава света.
И ако някога
край огъня на любовта ти
получа топлината на единствени неща –
попитай ме дали си вярвам,
и аз ще кажа “да“.