автор: apostola

След нощ усукана и тежка,
след нощ на сънища кошмарни,
след нощ на тъпата болежка
и на несгодите шамарни,

станИ пред изгрева небесен,
преди мъглата да се вдигне
и все по тротоара тесен,
додето крачката ти стигне,

поспри се в кафене квартално...
И влез на утрото в уюта
със мирис на кафе банално
и с ранната си треска люта

поръчай чашката с кафето...
Седни там- в ъгъла- самотен
да си премислиш битието.
И още сънен, и непотен

изпий кафето си до края
с молба след първата цигара:
да е денят ти, като в рая,
а утрото пък- първа гара.