автор: Elling

Тъй често в моя сън нахлуваш,
Богинята със име на жена.
Или ме мразиш или ме целуваш...
Коя си ти? Единствена? Една?

А после... сутринта е тъжна, бледа,
когато се събудя тривиално сам.
И моята безмислена победа
е знанието, че те има, че си там.


Там някъде, в оная необятност,
където може би ще съм щастлив
и съществува крехка вероятност
да си до мен, да ме направиш жив.

Студено твърда във сияние от скреж,
изригваща от гняв като вулкан.
Потъвам, давя се във водовъртеж
от чувства хаосни, от страст и срам.

Но пък какво ли мога да предложа?
Какво да се опитам да ти дам?
За да погаля тази тъмнофина кожа,
душата си ли трябва да продам?

Богинята със име на жена
или жената с име на богиня...
Кажи ми със какво да те сравня?
Фантазия си ти, недостижима...