автор: RachelLevi

Тук преминават само ветрове.
Площадите запомнят всяка есен.
Какво е паметта? Едно небе,
над скитащата гарванова песен.

На толкова трибуни пепелта
ще я отвее вятъра край кея.
И кораби ще тръгнат. И сама
ще скита съвършената идея.

Дано да я намери някой фавн,
нали затуй отвързва всички сънища?
Далеч, под най-дълбокото небе,
в най-крехката тръстика зреят пътища.

Трибуната я няма – след дъжда
е ехо от случайни минувачи...
Целуват се момиче и момче
и предвещават своето безсмъртие.

Рашел Леви