Животът е белот на четири ръце.
Залагам на спортменския си дух
докато Бог раздава в крачка картите.
С успех наужким и гаранция пършива,
играта е игра- не е сериозна,
но ми доказва, че съм жива.
Затуй болезнено се боря за победа.
Играя я отдавна таз игра.
Печалба е духовното ми кредо
и понатрупах доста вещина,
но получавам често празни карти.
Че не понасям загуби не крия.
Като стрелите на номадско парти
ме поразяват и ми иде да завия.
Къде сте ,козове и смели ходове?!
Понякога се чудя дни наред
как да играя следващия ход.
Открия ли го като Архимед
напускам банята и гола хуквам
понесла факела на „Еврика!”
От щастие дори сълзи ми рукват.
Ако играя някой силен коз,
дали пък няма Бог да ме надцака,
защото всеки коз си носи знака,
а „кьорав карти не играе”.
Играя до безумие играта.
Изтичат дни,минава ход след ход.
Печалбата е висшата илюзия,
Печалбата е всъщност суетата,
изтичаща на времето от шлюза.