автор: poetry_as_song

и няма да е рухнало безвремието
под напора на зли вихрушки
реки с отрова и съмнения
неверни восъчни принцеси

свещен е онзи пламък кръстен
в съдбовния печат на предсказания
от пепелните рани на годините
и зрялото смокинено разпятие

препускащи коне пребъдват в нощи
с обречени на грях развратни жрици
на кладата горят безумия
от меланхолично съществуване