автор: moeto

И дърветата са в прах - на есен е,
тези, които пееха - си тръгнаха.
любовтта не е за нас.
може би.
и кръжи наоколо ненавистта.
дим и прах се изправят като кръстове,
и по покривите не кацат щъркели.
чрез дърветата говори гората,
а земята и водата - със стенания.
и не може днес без магия.
шушука
с довоенни шумки гората.
тръгват всички от мъка на Изток.
пойни птици и щъркели няма.
само въздухът пази различни звуци,
но сега в него гърми и трещи,
със звука от копита - трепери,
ако някой извика шептейки- чува се:
"тръгват всички от мъка на Изток,
и по покривите не кацат щъркели".

1967


Аисты

И деревья в пыли - к осени,
Те, что песни могли, - бросили.
И любовь не для нас. Верно ведь?
Что нужнее сейчас? Ненависть.
Дым и пепел встают, как кресты,
Гнезд по крышам не вьют аисты.
Лес шумит, как всегда, кронами,
А земля и вода - стонами.
Но нельзя без чудес - аукает
Довоенными лес звуками.
Побрели все от бед на Восток,
Певчих птиц больше нет, нет аистов.
Воздух звуки хранит разные,
Но теперь в нем гремит, лязгает.
Даже цокот копыт - топотом,
Если кто закричит - шепотом.
Побрели все от бед на Восток,
И над крышами нет аистов.

1967