автор: Marta

Не знам за вас, но аз не мога
днес да не възпея джоба.
Твърдо съм се убедила -
джобът е голяма сила!

Истинската революция
в сапиенса еволюция
след торбички и кесии,
пояс, пазви и шамии...

Дрехи щом ще пазарувам,
без джобове не купувам!
Щом е дрехата без джоб,
сложен и е знака "стоп" -

и красива да е, здрава,
щом без джоб е, тя не става!
Струва ми се недовършена,
работата и е свършена!

Джобовете са предимство!
Може цяло домакинство
в джобовете на сукмана
да натъпча, да се хване...

Почвам вкъщи да прибирам -
вещи хиляди намирам
и къде ли ще ги сложа,
ако нямам джобно ложе -

щипки, фиби, химикалки,
орехи, капачки малки,
разни листчета, флакони,
копчета, дори бонбони,

дъвки, гривнички и миди,
обеци, чорапи, СиДи
- джобовете са големи,
да се побере и вземе
всичко що се е търкаляло
и по пода се е валяло...

В джобовете на палтото
имам захар, фиш от тото,
а понякога дори
и забравени пари!

Толкова да съм щастлива,
щом в джоба си намирам
левче, даже десет лева,
извънредни - стой та гледай!

Джобовете са удобство,
джобовете - превъзходство!
Важно, със ръцете в джоба -
тази поза аз я мога!

( Де си денете ръцете?
В джобовете ги сложете!)

Мисля си, че джобовете
са ни право от небето -
като огъня, жената,
вятъра, дъжда, луната...

Толкова необходими,
толкоз незабележими,
анонимни, невъзпети -
поправете се, поети,
и отдайте им дължимото
на джобовете безименни!