автор: Vanka71

Не исках да те губя.
А ето, че животът наказа смело мойта свобода.
Тя искаше цена- отплата за заблуди,
агония след болка, небивала вина.
Не исках да те губя,
но винаги се плаща най-смелото желание
с жестока самота. Така е- искаш много,
а хорските мечтания горят от слънцето,
щом могат да летят.
И вече те изгубих.
Не исках, но се случи. Поредните заблуди
потънаха във кал. Животът се обърна, додея тази лудост,
превръщаща и нощите, и дните само в жал...