автор: melange

Един от дъждовните дни на живота
на нишки се стича по моя прозорец.
Дъждът тъжно свири Чайковски без ноти
и ромолно моли - дано му отворя.

Със него не искам така да общувам,
когато животът се стича в ноктюрно,
защото щом капки в стъклото дъждуват
и в мене вали тъй – протяжно, безспирно.

С очи ще отворя аз моя прозорец
когато дъждът в мен докрай се изплаче
и слънцето – този признат песнотворец –
чрез мене засвири алегро виваче.