о малка сестро
по костите ми е
написана история
в която имам повече клони
отколкото корени
раста северна на юг
и небетата объркват посоките си
след загубените ми стъпки
хиляда и една нощ
се лутам
из пустините на гласовете ми
имам повече истини
отколкото сънища
предсказвам очи
и морета
и църкви
когато рисувам в червено
пораства тишината
а думите
стъклени топчета
се търкалят в ръцете ми
на остарял в секундите език
о малка сестро
въже си опънато над струните
пътека в която си написана по костите ми
и реките ти минават през мен
погълнали сълзите на света
о малка сестро
о
знам