автор: ma_gi

Успокой коня си,
принце на мрака –
целият е потънал в пяна!
Кръвта ти ври
и не щеш да чакаш –
бързаш
да ти пристанат.
Жребецът
нервно
чатка с копита,
искри прехвърчат,
мъгла издиша...
Дори не мислиш
да ги попиташ
искат ли с огън,
по теб,
да пишат.
Бързаш.
И въглените разгаряш –
стават гореща жарава.
Робски
сърцата им
примиряваш
и ги дамгосваш да падат,
докато
не те преболеят напълно
в грях,
сред поредни любови.
А е след всяка от тях
все по-тъмно
и все по-нажежени
оковите...
И все по-бързо
чаткат копитата,
и все по-трудно му е да диша...
Разхлабѝ хватката –
нека литне,
светът на сяра мирише!
Стъкнѝ
проклетите жертвени клади –
дума по дума
реди ги...

...а лудите вещици
пред вратите на ада,
най-непорочно,
ще раждат
стихове...