автор: boliarkabg

Ех, ширинето хукнало напред, до де ти око види. Нивята жълтеят благодатно, а пожънатите дишат с пълни гърди, отдъхват. Тежко снопи по кръстците чака колата да го извозят по харманите.
Жътва е усилна и дядо Добри рано изкара воловете, впрегна колата. Слънцето озаряше изтока, а той бързаше изгрева да ги свари на път. Подвикна на булките да тръгват. Скокна като млад между ритлите, бутна гърбовете на двата вола с дългия остен и те потеглиха. Катран беше сложил на главините, да не скърца никъде, леко да върви колата. Тежко й снопито, да не стане по пътя някой сакатлък.
Птичките в надпревара огласят храстите край пътя, въздухът тънък и чист, дишаш, дишаш и душата ти се пълни с радост.
Не спираха зад него да шушукат снахите. Стана драго на дядото в душата. За две години пет сватби дигна. Зор беше, но той къташе от години жълтици, че петтях му сина един подир друг се въдиха, пак тъй щяха да се заженят. Тъй и стана. Като тръгна най-големият, че и петимата подире му. Отсрами се дядо Добри за възхита на цялото село. Пет сватби за две години, пет снахи като звездици влязоха в големите му двори. Шетаха булките, помагаха на баба Добревица. Метяха широките плочници, менците все пълни с вода държаха, светна къщата, дари наредиха, градинките с цвете напълниха. Дом голям имаше дядо Добри, за всеки син по одая, судурми и изби, дамове, пълни с добитък. Хлябове всеки ден се печаха, гозби се готвеха, работа се вършеше. Ей го и днес. Синовете му станаха още по-рано и подкараха пет двойки волове с ритлените кола към голямата нива. Цял ден снопи ще возят. Дядо Добри натовари снахите на своята кола. Ще ги закара на нивата до корията, там има просо да се дожъва. Като се втурнат и петтях в чакъма до вечерата нивата ще е пожъната. Млади са, чевръсти. Няма да наема жътвари за просото.
Ей, къде е корията, остави дядо Добри снахите и обърна колата към голямата нива. Вечерта ще дойде да ги вземе докато синовете му се погрижат за добитъка по двора и приготвят всичко за вършитбата на другия ден.
Скокнаха младите снахи, оправиха престилките и кърпите си, оставиха торбичките в края на корията. Скътаха бъкела с вода на сянка, да е студена. Жегата ще е голяма тоя ден, жетва се лесно не жъне. Поседнаха под дървото, заприказваха, засмяха се. Далече ще са днес от зоркият поглед на свекървата, от усмивката под мустак на стар свекър и изгарящите погледи на стопаните си. Целият ден е за тях, ще работят както и колкото искат.
Смееха се на воля, подкачаха се, беше им светло на душите. Най-малката чевръсто се изправи на крака и хукна навътре в гората.
- Къде мари, лудентино, - викна най-голямата след нея.
- Елате, елате да видите чудни цветя. Няма такива по къра, елате да наберем - извика малката снаха.
- За какво са ти цветя, даже венец да свиеш на тая жега до вечерта на сухи билки ще стане - усмихна й се другата.
- Елате, елате, кой каза,че по жегата ще седим - заливаше се в смях малката и късаше цвете подир цвете.
Донесе голям букет и седна до каките си. Истина почна венец да вие. Другите и те посегнаха, после ставаха да берат още цветя,че не им стигаха. Кичеха се по главите, оглеждаха се една друга, дотуряха още цвят. По някое време им се прияде, бутнаха в торбичките и видяха какви благинки беше сложила старата им свекърва. Похапнаха, пийнаха водица и полегнаха. Гледаха синьото небе между дърветата, как трептят листата, шепнеха си разни тайни, смееха се. Леко ги галеше горският ветрец, любеше белите им, млади лица, приспиваше ги. Не усетиха как дрямката ги налегна. Млади, нощите малки им се сторваха, доспиваше им се. Свободата на деня ги люлееше, а сънят нежно докосваше блесналите очи. Така, сладко заспали, петтях етърви изкараха деня на свекровата си нива.
Той пък се изниза леко, слънцето затули с един лъч усмивката си и се търкулна към златните палати. Една по една булките отваряха очи, сънени, със зачервени бузи. От нивата им помахваше непожънатото просо, сенките ставаха все по-дълги. Скочиха уплашено, заоправяха се. Чудеха се какво ще кажат на стария си свекър, защо нивата седи непожъната. Ей го и той кара воловете с колата по прашния път, иде да ги прибира.
Най-малката тихом рече:
-Каки, да мълчите, дума да не продумвате. Аз ще намеря какво да кажа на стар свекър.
Още отдалече дядо Добри видя нивата небутвана, а снахите скупчени в края на корията като уплашени пилета. Зачуди се старият свекър. Не беше голяма, просото хубаво и право, леко се жъне, що е станало.
- Тате, - поде малката още преди да поздрави - ти знаеш ли ,тате, какво чудо стана. Сей ли се нива на кръстопът, тате, пращат ли се снахи да я жънат. Щом ти замина турци изскочиха от корията, разиграха конете си, нас погнаха. Разпиляхме се из гората, цял ден от тях бягахме и се крихме, не посмяхме в нивата да влезем.
Засука мустак стар свекър, видял вече отъпканата трева под дърветата, венците от цветя, празните торбички. Пък и знаеше той от стареите на селото,че турци тъдява тез дене няма. По туй време мъжете в селото зорко пазят, съгледвачи имаше по цял ден, зер жътва се жъне. Турците и те гледаха да не пречат на раята да прибере зърното, че данъци ще плащат с туй зърно.
Направи се дядо Добри,че вярва, реши,че дума няма да каже нито на мъжете им, нито на свекървата. Млади са, хубави и работни, прошка ще им даде.
Натовари петте гиздосии на колата, подкара воловете и само от време на време засукваше мустак и хитро се подсмихваше на себе си.


По народната песен „Дядовите Добреви пет снахи”

Милка Маркова