автор: ringo

Като хубава песен си ти,
като стих си от древна поема,
от очите ти слънце струи,
а луната от блясъка взема!...

Ти си оня стремителен бяг
на планинския палавник ручей,
полетял към полята ни пак,
обещал пролетта да се случи!...

Ти сама си живителен дъх,
южен вятър, помилвал земята,
ти си в клоните пролетен лъх,
аромата, избухнал в цветята!…

Ти за мене си чисто небе,
двойка гълъби влюбени в полет…
Искам времето с тебе да спре!
И във мен да останеш се моля!…