изтеклият ден едва те пречиства –
на сухо поглъща безшумния дом
изтривалката е нагъната черга
с прехапан на прага език
ти си люлееща къща
тъмната усмивката
светлите пръсти
верандата...
и бандонеон
лелеещи мисли на прага от сън,
които не казват на сърцето ти
спри...