автор: jantreya

Диша шумно градът срещу мен - осезаемо морски.
Плюе едри парчета живот върху моята личност.
Къртят ситни минути край мене походките хорски
по треви, тротоари, асфалти и мнима себичност.
Кашля глухо небето, претъпкано с въглищни мисли.
Тичат спомени някакви, стари, по релси далечни.
Диша тежко градът срещу мен и мирише на кисело
от незрели копнежи и грубо завързани вечери.
Падат косо лъчите на слънцето - златна решетка
между мен и красивия град. Между мен и морето.
Тлея, вехна, бленувам простор. Нарисувана клетка
ме зачерква небрежно от синия лист на небето.
Бяла птица прелита. Мираж на свободната мисъл.
Раздробява се клетката моя от сянката птича.
Диша леко градът срещу мен. Той не ме е отписал.
Дишам леко с града. Вече зная и той ме обича.