Понякога съм капката сълза,
изгубила очите си завинаги...
Тогава съм завършена тъга.
Последната надежда за намиране.
Тогава съм на прага на нощта,
избягала съзнателно от мислите.
Тогава съм причина да сгреша.
Безгласие, изтръгнато от устните.
Но не е страшно. То е чернова,
невидима, изтекла между пръстите.
Не можеш да излъжеш същността.
„Завинаги” е обещание. Нищо повече.
Снежинката във шепата позна:
Тогава е любов.
Единственият път към себе си...