автор: Valens

В мисъл тук съм.
И там.
И съм вик.
И съм ням
вятър стиснал гласеца на сушата.
Ако има живот след смъртта ще те дам,
моя обич, в сърцето ми сгушена.
Ще те дам.
Ще те дам.
Ще те дам
щом почука онази, с косата.
Не е писано тук, затова горе, там
ще съм с тебе.
И все ще е лято.
Днес съм корен без цвят.
Пея без аромат
и събирам сълзите в шушулчици.
Тракат топчета град в моя леден палат...

А в съня ми танцуват светулки.

Валентина Йосифова
09.01.2015 г.