дълбаеш словесни етажи
в кухините на бръмбар усядаш
до гнилите летви в пръстта
златната ти коронка проблясва
Методиев, Рупчев и Тонев
всеки ден те наказват с туш –
уж, с последна рапира живот,
но докрай
с ретуша
на обезсилен от словото, мъж