автор: gogata622

Знам,че тази вечер си далече!
Знам,че с друг сега си нейде там!
Знам – отдавна всичко свърши вече!
Как да те забравя аз не знам!

С вино спомените ще удавя
Във съня ми да не идваш ти!
То ще ми помогне да оставя
В тъмнината твоите очи!

Знам,ще ми горчи! Но аз ще пия
Ден и нощ! От залез до зори!
Трябва ли да страдам,а да крия
Срамежливо своите сълзи?

Лъжа е,че не плачели мъжете!
Лъжа е,че на болката търпят!
Защото любовта е като цвете!
Веднъж увяхва то! Не всеки път!

А след това в сърцето ти остава
Надеждата за утрешния ден.
Очакване,а после и забрава.
И споменът за нея прероден

от времето далечно,невъзвратно,
покрито от годините със прах.
Не можеш да ги върнеш пак обратно,
Защото знаеш – много те е страх!

Любов красива,но осиротяла!
Къде ли си?На някой пуст перон?
Дано дочакаш своя влак познала,
и се качиш в последния вагон!

Отдавна моят влак отмина,зная.
Изпуснах го на гарата „ Любов „ !
В началото бе всичко като в Рая!
Ала за края аз не бях готов!