...подари ми дъга.
Не от дъжд и от слънце.
Подари ми... дъга от ухания
на изпръхнала радост.
На копнеж за пътуване,
своята зимна тъга разсъблякъл.
Подари ми треви
от лазур и от нежност -
натежали отвъд хоризонта
и вълни, по които
да пристъпя несресана
като сладко море от емоции.
Опъни ми платна
от забързани спомени,
във които се връщаш задъхан.
Наречи ме пристанище,
без което не можеш
и накрая...
...със мен отпътувай.