Едно такова никакво
ялово време ме следва.
Няма какво да прощавам,
няма в какво да се спъна.
И в полети обратни-
няма какво да завърна.
Няма какво да вържа
та да му объркам края.
Мога с уста да свирукам,
но сигнали късни не зная.
Освен от всички кьошета
пръснато да събирам-
дребни усмихнати маски
и самоделни поуки...
Беззащитна създавам
реалност в която ме няма,
със смешно постригани мигове,
но неизбежна и пряма.