автор: rady

С ръце претърсвам синевата,
на рамото ми каца зимно слънце,
пет крачки ме делят от тишината,
но нещо все ми се изплъзва.
Не знам какво е, но е нещо важно –
като непроявена милост, като срам,
като подарък Божи, или кражба,
като смирение пред чужди храм.
Като целувка между световете,
като разстреляна от някой красота,
като ухание на мъртво цвете
и непозната, тъмнокоса самота...
Пет крачки ме делят от тишината,
в която може да се чуе как расте
снегът , без мисли за разплата –
очакващ само стъпки на дете.