автор: giro

Родом съм в село Ръгниколец. Обикновено българско село. Особено напоследък. Циганите крадат българите, а българите искат Хитлер да се върне на бял кон, заради тази раса. Възкресението на последния засега няма да се състои с оглед суровите канонични правила, но пък междувременно се нароиха безброй негови имитатори. Някои доморасли, но съвсем изпъчени.
Отнесох се. Така правя винаги, когато не знам какво да правя.
На село живях до 12 годишен. Помня, че съседите ни по къща от двете страни се ругаеха и дърмонеха постоянно, заради едно парче земя, дето уж беше в нашия двор, но татко не се интересуваше от него. Той поначало не се интересуваше от нищо. Даже, когато попът дойде за последно причастие, баща ми каза, че него тези неща не го интересуват. Издъхна преди да види паническото прекръстване на отеца, което продължи дълго след това - вече като тик.
Пак се отнесох.
Та съседите ни все се биеха за пустото парченце чернозем. Млатеха се с юмруци, с камъни и буркани, с тояги, с гнили ябълки се замеряха. Все гневни и нещастни при кмета ходеха, насъскваха едни срещу други децата си, приятелите си и вечно водеха дела помежду си с настървението на верски противници. Освен телесните си повреди, нищо друго не постигнаха – нито със земята, нито с делата, нито със здравето си...
Тези, уви типични, междусъседски отношения ние често клеймим като ”българска му работа”. А тя не е никак българска /всичко на този свят не може да е само българско/. Никоя нация няма патент над тези взаимоотношения, защото те са повсеместни, интернационални. Земната кора от памтивека се тресе от техните къде смешни, къде трагични катаклизми, а в нас – миролюбивите хора, остава гадният привкус, че някой постоянно ги провокира и целенасочено поддържа.
Divide ed impera! Гадост разделяща хората, дори, когато говорят за любовта си към Бога.
А Бог е един! Да ме прощават несъгласните с мен.
Всички знаем това, но кръвопролитно се бием във войната за истинското Му име. Сякаш има някой сред нас, който го знае. Сякаш това е много важно. Сякаш това променя природата Му, любовта Му... Кръстоносни походи, Джихад, Петрол, милиарди и други ми ти кретенщини, които убиват в името на Неговата любов.
Ивицата Газа в моето село Ръгниколец се различава от тази в Палестина само по броя на участниците във войната и по пролятото количество кръв. Никой не може да каже кой е прав. Никой, обаче не иска да каже очевидното – няма прав, няма и крив. Човешкото същество е уникален сбор от любов, омраза, алчност и добродетелност. Изумителното е, че същото това същество, прибързано окачествено като „сапиенс”, е способно да назове своята алчност любов, а чуждата любов – омраза. Критерият е дали е засегнат неговият имот и име или пък чуждите блага.
С вярата е същото. Вярата в Бога е вяра в доброто. А добро не се постига чрез зло. Както не може да се изкачи върха, чрез слизане надолу.
Когато спорим по темата, простете за нелепия пример, ние не се различаваме от моите съседи. Нивата си е нива – можем да я работим заедно и заедно да берем плодовете й, а можем да се избием за нея и никой от нас да не стигне до тези плодове. Тя ще пустее вечно, людете ще са гладни, но стопанинът й няма да се интересува нито от нея, нито от живота след смъртта.
Това ли искаме като се окарикатуряваме и избиваме взаимно?!