автор: veronikas

Доброто е на смъртното легло.
Не мърда, не говори, не общува.
Оплаква го самото зло.
Че без доброто как ще съществува?
Дървото клоните прибра.
Небето в тъмнината се затвори.
И въздухът пред устните ми спря.
Гласът мълчи. Не иска да говори.
Остана злото сам само.
На кой какво сега да каже?
Не ми се мисли колко самота
във самота до смърт ще си остане.
Сбогувах се със липси и тъги.
Гневът ми си отива на талази.
Сега спасявам своето добро.

То същото за мен ще стори...