автор: rossie

Ти не ми посвещаваш стихове.
Не ме чакаш с цветя на гарата.
Твойта обич извира в тихото
дето тръгват реки и завихрят се хали.

Не ми казваш през ден „Обичам те!“
Не ми сваляш звезди, не надуваш фанфари.
Твойта обич блести в очите ти.
Твоя допир огньове пали.

Твойто рамо е мойто пристанище –
там се скривам от демони разни.
Любовта ти не е пожарище –
тя е огънче, дето не гасне.

И горчилката с теб ми заслажда.
С тебе всеки миг не е кратък.
Любовта ти не е за празник,
а оттук до смъртта. И нататък.