Дочаках! Сивият небесен купол
разпръсна бели мъхести парцали.
Не се надявам. Няма да натрупа,
но красота неземна ме погали.
Благодаря ти, Боже и за тази
завихрена и краткотрайна нежност!
Необяснима тръпка ме полази
от чара на нашествието снежно.
Усещането бе невероятно
и може би за цяла зима стига.
Не падаше снегът към мен. Обратно.
Аз някак си към него се издигах.