автор: erka

...навярно, ей така
ще се търкулнеш -
като от стара фурна,
с аромат на минало,
в което не живях...

...самотно въгленче,
до дъното прежуряше в очите ми.

...а ветровете още го омесват -
като припев,
с остатъка в нощвите ми остъргани,
но изгладнялото ми детство
ще поиска,
да му отчупиш крайчето
и после...

...да си тръгнеш.