автор: Rodenavlotos

Аз не измислям приказките си. Те идват,
когато в мен е тридесет и два по Фаренхайт*.
Когато вляза в тихото убежище на мида.
Така се справям с врагове. Коварните.

По-скоро те се връщат. Като в роден дом.
Пристигат във каляски. На крилете си.
Нима ще върна от вратата палав гном,
защото в погледа му още съм детето,

с което бяха си разменяли обувките,
и шапките, и всички земни радости...
И как, кому да обясня преструвките
на тази, другата във мен - немладата.

Сега въпросите са вече на изчерпване,
а отговорите не чукат на вратата ми.
И все се питам, докога не в черквите,
а вътре в хората ще властва тишината.

И докога душата недохранена, не тялото,
ще изтънява и ще страда от безхлебие.
А после стана тихо, стана много бяло.
Не се съмнявах – кацнали са лебедите.

===========================
*точката на замръзване на водата е 32 градуса по Фаренхайт