автор: apostola

Каква заблуда е живота
с когото крачим под ръка.
И гоним все висока кота,
и се оливаме така.

Строиме къщи и палати.
Заграждаме си двор и дом.
Ламтим за повече квадрати
и пиеме уиски с ром.

Със мебели домът си пълним
и с всяка техника дори.
С храна корема да напълним.
Да се събудим призори.

Накрая- вижте!- се оказва,
че туй е страшна суета.
Затуй и Господ ни наказва,
като ни хвърля в самота.

На всеки дава му палата
с едничка мебел от сандък.
За него стигат два квадрата...
Отгоре кръста е фандък.

И няма тук висока кота-
лежи по-ниско от трева.
И колко жалко за живота:
билО е всичко бадева.