Сигурен ли си че искаш докосването до толкова объркан вятър като мен.
Не знам дали мога да стъпвам по пътя си, да оставям следи и да сбъдвам желания, да преследвам препятствия и да тичам след вятъра. Понякога стъпките към другите се оказват толкова сложни, че е отчайващо лесно да не бъдат направени. Толкова е просто някой да не разбере, толкова е сложно да обясниш и да си себе си. Верността към другите не е като да си верен на душата си и вярата в другите не е като да вярваш в себе си. Просто ако си повярваш, понякога и те се научават да ти вярват. По-лесно е да ти се добери човек чието доверие не заслужаваш, отколкото да се пребориш за това доверие, което си заслужил. По-просто е да се затвориш в себе си, отколкото да направиш стъпки към другите. Вярвам повече в собствената си самота, отколкото в способността да се докосвам до другите или желанието им да ги докосвам. Звездите са нещо което ти свалят с любов, но когато падат някой умира. Слънцето е светлината, която дава живот и топлината, която изгаря. Дяволът носи чара на забранените неща, ангелите са досадно съвършени. Сигурен ли си че искаш докосването до толкова объркан вятър като мен. Който и да си, спокойно, можеш да избягаш, докосването не е задължително. То е нещо, което почти никой никога не е правил за мен.