Зората сутрин ме целува
и хубав ден ми пожелава.
На обяд слънце ме милува
с ръцете си, като жарава.
Врата ми залеза отваря
и ме прибира за почивка.
Нощта със мене разговаря
и слага чаша на покривка.
Звездите висват на небето-
нощта ми става дискотека.
Усмихнат тръгвам накъдето
ме води лунната пътека.
Нощта е моя до зората,
когато всичко се повтаря.
И аз- на сянка под лозата,
чета на Любовта букваря.