автор: jantreya

Увивам думи в сребърен варак, като бонбони.
За празниците ще ви черпя с тях. Ще са ви вкусни.
Щом нежност в коледния мрак камбаните отронят
три думи ще ви дам. Успях да ги опазя с устни.
Настъпва Рождество и радостта му е честита.
Ще ви проникне с вяра. Може би ще ви погали
отново мисълта за сбъдването на мечтите.
Ще ви е гузно от това, че твърде са материални,
а тази мисъл изведнъж покоя ви ще стресне.
„Духът, духът къде е ?” - ще се питате навярно.
Там вътре (в мисълта) достоен отговор ще блесне.
Ще се превърне в светлина и в тиха благодарност…