автор: c_ant

след като повял над пустинята
вятърът се почувствал докоснат и макар
в очакване на умората да се замислял
за отражението
все се надвесвал над обективността
колкото да му притъмнява
или да причинява сърповидността на дюните
и понеже се вземал за условие
превъзмогвал песъчинките
а когато се приближавал
понякога ги забелязвал понякога - разбирал
може би
и пак понякога увлечени по таланта му
някои се изправяли на пръсти
други се устремявали
но вятърничавата му непригодност
бързо ги уталожвала
- може би защото съхраняват миналото -
си мислел - предпочитат да се натрупват
като умора
- и как ли пък докоснат - си казвал
с постоянството на предубедеността си
- като че ли само атмосферата на изтеклото
ги притежава - проронвал
и изкривявал ъгълчетата на устните си
поглеждайки надолу