Пропуснах мига да съм щастлива,
обрекох се на самота,
но в сънищата пак те имам,
поне в тях не съм сама.
Вървяхме двама под небето,
по тих,безлюден път
и бяхме толкова щастливи,
като че звезди живееха във нас.
И сутрин като се събудя,
сълзите ми са нужни да се утеша,
сънят се свършва неусетно
и чакам да дойде пак нощта.