автор: melange

От светложълто чак до медно
припламнало е днес небето.
До вчера беше сиволедно
и с дрипи – облачно развети.

А тази утрин е изгряла
в обагреност неотразима.
Под нея, свита в пряспа бяла,
земята още тъне в зима.

Пред дворната врата, отдясно,
е струпан сняг на птичи стъпки.
А в ляво – пролетно е, ясно.
Ухае на кокичи пъпки.

Тъй в теб сезоните се сменят –
наглед наситено-контрастни:
душата в медно озарена,
сърце – дълбока, бяла пряспа.

Дори да искам да избягам –
контрастите ти ме привличат.
Омайват ме. А после страдам,
че винаги си тъй различен –

прииждаш на талази бурни,
потъваш в пясъци от чувства...
Да те обичам, не е трудно –
да те запазя е изкуство.