автор: silvina84

Мълчи ти гробът – всеки ден студен.
Свещта догаря тихичко и плаче.
Аз искам да ти кажа, че във мен –
дете крещи, досущ като сираче…

Аз искам да ти кажа, че преди,
ми беше някак лесно да се справя.
Откакто си замина все вали –
не мога някак си да те забравя…

Аз искам да ти кажа, че ми липсваш
и болката ми става по-дълбока.
Човек създаден е да иска, иска,
а всъщност е една огромна локва,

която сбира тихия му свят.
И вътре по-дълбоко се заравя.
На гроба днес свещици пак горят,
а аз не мога още да се справя.