автор: veronikas

Така е добре.
Тихо и никакво.
Не, не съм вече дете
и не чакам похвала от никого.
Любовта ми скърби
за умряло отдавна приятелство
и стои с часове
и разплита усърдно предателство.
Но така е добре. Без смисъл,
на път за отвъдното.
Тишината краде
студ от дланта на бездушието.
Нямам навик. Без теб
мисълта ми е сянка на вятъра.

А съдбата плете
любовта ми отново за някого.