автор: Valens

Болиш! Все още ме болиш, все още...
Сърцето ми е с надпис „reserved”.
Събуждам се от спомените нощем
и питам те, дали си там добре.
Защо ли питам? Как ще отговориш?
Далеко си. Това е ясно. Факт.
Ключът е под саксията най-горе.
(Да знаеш, дойдеш ли в града ми пак.)
Болиш! Болиш ме. Роня се по тебе.
Не светят ли звездите стават прах
и няма смисъл идващото време,
не минеш ли отново моя праг.

Валентина Йосифова
30.10.2014 г.