автор: Rodenavlotos

Премрежва погледа ми лунният пейзаж на зимата.
А аз, един Нийл Армстронг, предпазливо крача
по бряг, където утре няма да ме има,
защото стъпки в пясъка какво ли значат,

оставени по ивицата с име Ничия.
Ще ги оближе дългият език на Времето.
На бързодействаща забрава ги обрича.
Защо морето никога не се отказва да си вземе

оставеното между прилива и отлива.
И заедно със мидичките и фосилите,
на дъното отиват всички котви
и в склад за скраб вселяващите страх флотилии.

Вървя. Зад мен вълната трие стъпките ми.
Съвсем не мисли да опровергава страховете ми.
Минава върху пясъчния гръб - последна тръпка
и само облаче планктон безгрижно свети.